„Блокбъстър“ и „Звяр“

Резултатите от 14-ият конкурс за кратка проза излязоха днес. Нито „Блокбъстър“, нито „Звяр“ са успели да се класират, затова ги публикувам тук 🙂

Отправям своите поздрави към печелившите. Успех занапред!

 

Веспейшън

 

Блокбъстър

 

Сини сенки се движат по уморените лица на екипа. Само режисьорът не откъсва очи от мониторите и следи устните на актьорите за подходящия синхрон. Някой закъснял влиза в монтажната, но никой не се извръща. Сцената свършва и режисьорът превърта сам до появата на злодея в кадър.

– Ето тук! – сочи той, а рошавият сценарист, недоспал, кисел и разведен от тази сутрин, прелиства измачканото копие на скрипта, но очите му само минават по буквите, без да ги различат.

Режисьорът продължава да сочи мястото, като че някой от екипа ще му разчете мислите, ала се чува единствено приглушено сърбане на кафе. Сценаристът също не дава признаци на живот.

– Работата ти е чудесна, – започва след малко режисьорът, подхващайки темата отдалеч. – но трябва да направим някои промени. Вместо цигари, главният герой ще смуче близалки на поразия, а злодеят вместо наркотици, ще е зависим от торти и пасти. Имаме договор със сладкарска верига.

– Не можем ли да сложим хероин в пастите? – след мъчителен размисъл добавя сценаристът.

– Не може! И той няма да умре в мъки от свръхдоза, а от болезнен диабет. Така ще научим децата на нещо и ще угодим на сладкарите, като наречем тортите им „убийствено вкусни“.

– В такъв случай, къде отива драмата?

– В кошчето – при останалите гениални сценарии.

 

 

Звяр

 

Дъските в другата стая скърцат, сякаш има още някого в къщата, но той знае, че е сам. Главата му се извръща в тази посока, гърбът му се наежва и в стаята се плъзва неговата сянка. Той изтръпва и пак се приближава до прозореца. Студени пръски по счупеното стъкло карат планинските върхове да изглеждат още по-далеч. Мълния проблясва и за миг осветява долината в близост.

Той ги видя – там, в далечината, имаше две очи. Жълти и кръвясали, те следяха всяко негово движение. Дръпна се и застана до свещта, чийто пламък единствен го защитаваше. Откакто осветлението угасна по улиците, градът сякаш се стопи с него. От никъде не се чуваше говор, нито присъствие можеше да се усети. Бяха само той и дебнещият го в сенките звяр.

Нечии стъпки го карат да подскочи. Той пак прилепя чело в прозореца, опитвайки се да прозре през клания дъжд.  Пороят се засилва нарочно и в подножието се появява мъгла. Очите започват да чезнат. Ръката му застива на дръжката на вратата. Той понечва да отвори, но зловещите пламъчета продължават да го следят. Той поглежда право в тях и разбира, че врагът вече е в дома му, в него, във вените и сърцето му. Не може да помръдне, да вдиша или да премигне дори, защото едва успява да види мижавата светлина на свещта в стаята си.

Дъждът го обгражда от всички страни, той се топи, а мъглата поглъща и последния опит да се върне у дома.