Преводи

Някои други проекти, с които понякога се заемам, ако ми допаднат достатъчно 🙂

Анастасия (1956)

Нали помните онази анимация на Фокс от 1997? Разбира се, че я помните и, убедена съм, че я обичате. Тази екранизация от средата на миналия век включва едни от най-известните актьори на времето си и също има свой предшественик – пиеса. Тук обаче нашият красив крадец Димитрий е заменен със строгия и подмолен бивш генерал Сергей Бунин, а свободолюбивата и до болка наивна, но силна Анастасия е истеричната, припадничава и болнава икона, известна още от времето на Достоевски (малко дразнещо на моменти, но добре изиграно). В тази версия ще видим как Анастасия няма спомени за миналото си, но въпреки това къде силом, къде волю решава да се представи пред кралицата-майка Мария за нейна внучка. Романсът е просто невъзможен без познатия ни „любовен триъгълник“, където мястото е заето не от кой да е, а от братовчеда на Анастасия (подчертавам, че в императорските семейства женитбата с роднини е по-скоро престиж, отколкото кръвосмешение или позор). За последно ще кажа, че лентата е цветна, не съм сигурна дали някъде е останала чернобялата версия, която прави играта още по-впечатляваща.

Субтитри: тук

Гакситал (Bridal mask) – (2012)

Първата преведена от мен корейска драма.

Беше адски трудно, тъй като един епизод ми отнемаше 3-4 дни (а сега – само 4 часа), за да бъде преведен, но всеки „Зоро“ си заслужава. А историята е именно такава – в Корея по времето на японската окупация един борец за свобода въстава срещу властта и решава да раздаде свое правосъдие до момента, в който… умира. Да, Гакситал умира само за да може неговият далеч по-добре изглеждащ брат да заеме мястото му 😀 Има и романтика, то се разбира. Не толкова, колкото ми се иска, но корейците имат своя представа (и цензура), която диктува правилата. То и в „Анастасия“ романтиката мина „между другото“, но там се виждаше силната страст в начина, по който Бунин искаше да я шамароса с опакото на ръката си. Да, романтика в стил 56-та 😀

Субтитри: тук

(останалите епизоди са със същото име и са само до 20-ти)

Гоблин (Goblin) – (2016-2017)

Единствената причина да ми хареса толкова е фактът, че адски прилича на „Дори в смъртта“, но има и големи разлика – например, главният ми герой също е безсмъртен, Смъртта също присъства като персонаж и главната героиня е специална с нещо. Затова толкова се трогнах и си имах много проблеми с разни хора, които постоянно ми пращаха писма да ме питат защо, аджеба, превеждам този сериал, след като има кой. Както и да е, минало – заминало.

Самата история се развива в периода 900 години в миналото, настоящето и +40 години в бъдещето (обхваща доста време, с други думи). Макар краят да предизвика много спорове, то поне се превърна в един от най-обсъжданите и тачени драми за тази година (като изключим „Наследници на слънцето“, ако не се лъжа, не ми се прави проверка). Сюжетът проследява историята на проклет воин от времето на Корьо, който живее като гоблин (в Корея има друго име – докби, който е дух, носещ добър късмет), има забит меч в гърдите и през цялото време търси своята невеста под дърво и камък, защото само тя може да извади меча, за  да умре най-накрая. Смъртта на близките си (слугите му) той винаги преживява изключително тежко и това е причината да иска да умре толкова силно, но когато среща булката си, внезапно му се приисква да живее. И да обича, естествено. Пригответе си кърпички, ако сте решени да го гледате. Досега никой не се е разминал, без да пролее сълза.

П.П. Абсолютно всеки път (без изключение), когато превеждах някой епизод, пусках си RadioKun да ме разведрява и абсолютно всеки път пускаха заветната песен на сериала – Stay with me на CHANYEOL and PUNCH. Съвпадение? 😀

Субтитри: тук

 

Клипчета във VBOX7

Ю Ги О – Връзки отвъд времето (клипът не е правен от мен, само субтитрите. Изключително смешен и забавен. Преди харесвах тази игра и исках да отбележа това по някакъв начин.)

 

Dramaworld (2016)

Определено не бих казала, че тази драма заслужава и половината от най-лошата драма за същата година, но всъщност е доста забавна, имайки предвид как осмива собствения си жанр. Ако не гледате корейски драми и изобщо – азиатски продукции, тогава няма как да знаете, че всичко, което се произвежда, е в промишлени количества, следващи една и съща формула – богат и арогантен милионер-красавец среща бедна и бездарна беднячка-красавица и по стечение на обстоятелствата, носещи имена като „тъща“, „свекърва“, „майка“, „баща-председател на компания“, „доведена сестра“, „незаконен брат“, „убиец-мафиот-мутра“ или просто „третият е излишен“, те в крайна сметка свършват или заедно, или не. Просто друг край няма. Трябва да отбележа, че допреди години имаше тенденция драмите да завършват трагично, докато напоследък това се обърна и всички имат хепи енд… Което всъщност е дразнещо, защото вместо да следват някаква логическа последователност, сценаристите „притискат“ героите си да бъдат щастливи. Това не е такъв проблем, какъвто е продуктовото позициониране. (ще ти избоде очите!)

Както и да е, отплеснах се. Сюжетът на „Dramaworld“ всъщност е много простичък, епизодите са кратички. Цялото нещо може да мине за пълнометражен филм. Беше ми приятно да го превеждам. Става дума за Клер – американска почитателка на корейски драми (тук пак има голямо продуктово позициониране, тъй като сериалчето е на Drama Fever, а именно те отговарят за основният превод на азиатските сериали). Та Клер попада в света на Драмите, където всичко се разпада, тъй като формулата не работи и главният герой още не е целунал главната героиня, а краят на тяхната драма наближава… Ала, както се очаква, това всъщност е началото на драмата на Клер. (както и мечтата на всяка друга фенка – „Senpai, notice me!“)

Субтитри: тук

 

Howl’s Moving Castle (2004)

Класика.

Много любима моя анимация. Изобщо, Миязаки знае как да си върши работата, въпреки че се беше заклел навремето „Принцеса Мононоке“ да бъде последната му работа, а ето колко още направи. За мен „Подвижният замък на Хоул“ е най-добрият му проект, въпреки че се разминава на много места с книгата, а и изобщо с цялата поредица (прочетете ги, за деца са, но пак са интересни).

Не съм фен на магията и магическия свят, но тук той е поднесен с особен финес, подобно на „Отнесена от духовете“, който по нищо не отстъпва, и двата са мои фаворити, ала Хоул има нещо… по-така. Тук главните герои са по-възрастни, има осезаема любовна нишка, историята не е впримчена в японската култура, присъства нещо приказно, не докрай обяснено, което е особено привлекателно.

Сюжетът проследява простичкият живот на Софи – малка шапкарка, която след смъртта на баща си, поема бизнеса му вместо разпиляната си майка, чиято първа грижа е външния вид. Тъй като бащата не е споменат никъде другаде, нито пък има негова фотография някъде, трябва да си представим, че вероятно прилича по външност и характер на Софи, тъй като сестра ѝ (май беше Колет) е точно копие на майка си, общителна е и се грижи само за себе си. Всъщност, това прави и самият Хоул. Той се боядисва, обсебен е от себе си и от възможността да бъде отхвърлен. В анимацията Кауцифър (огненият демон и негов слуга) споменава, че някога е бил зарязан от момиче, в книгата историята е по-развита, както и истинската му връзка с Вещицата на Запада (реверанс към „Магьосникът от Оз“).

Както се досещате, не може да имаме такива противоположности за главни герои на „възраст за женене“, дори консерватизма на аниметата би се пропукал пред подобна очевидност. Историята е любовна, развива се на фона на една глупава война, дошла в следствие изчезването на крон-принца. Да, има и принц! Замалко да го пропуснем. Той обаче няма почти никаква роля, просто е изтикан назад, но си е там 😀

По принцип не мислех да пускам този превод, тъй като един от най-старите, които съм правила, но… какво пък?

Субтитри: тук

 

Evanescence – Bring me to life (превод и синхронизация) (Караоке версия)

 

Надали някой още не е чувал за тази песен на американската група Evanescence, станала популярна с филма „Daredevil„, който беше незаслужено плют близките години заради слабия образ на главния герой в ролята на Бен Афлек и твърде силното присъствие на Електра и Булзай в лентата. Но… както обикновено се случва, когато нещо нашуми твърде много, веднага се появяват два лагера – на противници и защитници. Надали някога ще се появи нещо, което да е харесвано еднакво от всички (може би справедливостта?).

Както и да е.

Преди години направих скромен превод на песента, който не блести с никакви достойнства, нито претендира за нещо. Такива песни си е грехота да търпят превод, тъй като много от тях се губи в името на синхронизацията с ритъма. Написах превода за онези, като мен, които толкова обожават песента, че искат да я пеят/тананикат/припяват на родния си език. Това е за Вас 🙂

 

Текст (PDF) – оригинален и превод

Клип в YouTube

 

Blade of the Immortal (2017)

Един „спонтанен“ проект.

Започнах този превод още докато гледах филма. Само трейлъра ми беше достатъчен да разбера, че си заслужава (ако го видите, ще разберете защо).

Не съм чела комикса, невежа съм в това отношение, но един успешен филм може да се усети само по актьорския състав и заложената в него идея. Да си призная, „Леон“ ми е също любим филм, а ние сме свикнали да сравняваме непознатото с нещо познато. Връзката между малко момиче и далеч по-възрастен от нея убиец и пазител може да се струва леко извън рамките в някои държави, но, да си го признаем, филмът кърти.

Лентата проследява пътя на отмъщението на малката Рин, която губи родителите си заради новоизлюпила се организация, която иска да упражни контрола си над страната, измествайки всички настоящи школи и течения по бойни изкуства и налагайки една централизирана организация (ооох, останах без дъх!). Така Рин попада на изгнаника-самурай (вероятно ронин) и, при това, безсмъртен – Манджи. (През цялото време се чудех – ако е толкова велик воин, защо го посичаха толкова пъти. Но… ако пък беше твърде добър, безсмъртието му щеше да е безсмислено. Следователно, обезсмъртени са уменията му?… Няма да си блъскам главата. Дори бабата, която му лепва проклятието, никога не обяснява защо).

Хубавото на филма е, че главните опоненти на Манджи разказват цялото си житие и битие преди да ги победи. Все пак, разбираме по нещичко повече за тях и това не прави убийствата една дълга върволица от бойни сцени, иначе оръжията са действително оригинални.

Субтитри: тук

 

The Phantom of the Opera (1990)

 

Смея да твърдя, най-добрата екранизация на легендарния Фантом.

Вярно че другите ленти го представят по-близо до оригинала (т. е. книгата), но споделям мнението на режисьора от 1990 г., че Фантома е герой, който обича музиката толкова дълбоко, че просто не може да малтретира Кристина, да убива като психопат и да спи с проститутки, представяйки си, че това е тя. Холивуд още веднъж доказа, че мрази изродите и че те заслужават едно и също – смърт.

Плавен сюжет, изпипан сценарий и малко меланхолия към баналните припадничави жени на 20 век. Е, няма съвършен филм, и този си има трески за дялане, особено що се отнася до главната героиня и честите вдървени движения на главния герой заради маската, но Scarlet Heart (2016) ми доказа, че мъжете с белези по лицето могат да бъдат изключително интересни и широко скроени личности.

В тази версия Кристин е бедно момиче, което идва в операта да взима уроци по пеене. Като всяко леконравно девойче, и тя хлътва по богатото момченце с русия перчем на име Филип. Чудесно, но по същото време в операта стават генерални промени. Г-н Кариер, досегашният директор на операта, внезапно е изритан и на негово място идва г-н Шоле – мустакат досадник с още по-непоносима и бездарна съпруга – Карлота. Фантомът не е зарадван от промените, но пък гласът на Кристин, която пее късно вечер, привлича вниманието му. Той ѝ предлага да я обучава тайно и се влюбва в нея.

Тук трябва да отбележа, че след като гледах този филм, версията от 2005 с Джералд Бътлър ми се видя слаба ракия. Че той ревеше! Да, мъжете също плачат, но го направи по един отблъскващ начин, който ме накара да видя белега му като недостатъчно оправдание. Все пак, той е убиец, а плаче? Чарлз Данс не плака нито веднъж, беше си шегаджия и половина, че и с финес. Същински джентълмен. Уважавам го за тази роля. Внесе в поредицата от калпави фантоми поне един, който разбира и има вид на такъв, който разбира от музика и естетика. Браво!

Субтитри: тук